вечно лято

Когато съм понякога сама -
рисувам сърца по изпотени прозорци,
изхранвам се с ябълки и мечти,
разхождам се по пътеки, ухаещи на смокини
и съчинявам детски имена
(адски съм добра).

Жаждата ми да-бъдем-неразделни е,
защото сме като море и вечно лято -
идеални заедно, ужасно скучни разделени.

                                     

                                               А. Маруам

Родих се турист, не чужденец.

Родих се турист, не чужденец.

От Лондон си донесох чай,
от Тунис – локум,
от Мадрид – сангрия, спомени и снимки.
Не се справям добре с липсите –
на най-изгарящите залези над Витоша,
на черноморския пясък в обувките,
на сутрешното кафе на балкона,
на хайде-в-неделя-да-се-раходим-в-парка
и да-си-говорим-за-нищо-и-всичко.

Обичам да пътувам,
но още повече обичам да се връщам.

        

                                    А. Маруам

Изгорени.

Ще бъдем лято през октомври.
Изгорени.
Слънцето ще го превърнем в свещи,
по пода вместо миди - по някое мънисто, от всички гривни, които скъсах ще настъпваш, 

докосване като полепнал пясък,
вълните от въздишки,
очите ти - морето...

Ще е далеч от лято, но на такова ще мирише,
докато държим прозореца отворен, че излиза пушек от душите...

                                                                    А. Маруам

Демон

С демона се знаеме отдавна,

станахме приятели дори.

Делим едно легло и стая,

една душа и тяло.

Готви супи, когато е студено,

налива вино вечер, когато сме сами. 

Подпира с нож главата ми изправена 

и често води ръката ми по листа.

Пусна ли го, става страшно, 

не обича да стои под ключ.

Обича стари книги и виното да е във кани,

често се дере до кръв и не пали лампи нощем,

пуши много и харесва тишината,

пада си по хора с имена на грехове,

и винаги се обличаме във черно.

Все пак всяка нощ си лягаме сдобрени...

Събуждам се, за да полудеем,

пишем, за да не ме боли.

                                А. Маруам

Седем часа разлика

не можех да спя,

все ми дишаше в косата

бутах ти ръцете,

бях свикнала отвита 

дишах тежко сутрин 

да те будя

обичаше да спиш до късно,

а на мен неделите ми бяха скучни 

само бухти можеше да правиш, 

а аз все ти казвах: 

не закусвам

сега лежа в неделя и 

обяд преваля

плътно съм завита и 

ослушвам се за 

дъх в косата

с мечти за бухти 

и да не беше някъде

със 7 часа разлика

                         А. Маруам

Четвърти закон на физиката.

Спомените са най-хубави,

когато предстоят.

Ще ми отваряш

вратите,

аз ще затварям стари 

рани.

Ще ми галиш

косите,

аз ще ти гладя

ризите.

Ще ми объркваш

мислите,

аз ще ти правя бъркани 

яйца.

Ще ми викаш,

а после аз ще ти шепна

името.

Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие.

Сега, нека ти кажа 

Четвъртия закон на физиката - 

Няма покой между две

тела, 

където се срещат душите и спира

дъха.

                                     А. Маруам

боледуване.

Да знаеш, човече, 

обичането има симптоматика на 

боледуване.

Болест от копнежи по 

въздушно-капков път -

сълзи и въздишки.

Присъствието е допаминът за треперещите пеперуди. 

След отсъствията е нужна дефибрилация на докосванията.

От ония болести е, дето цял живот ще те болят, казвам ти,

ама лекуването е скъпо...

Ще ти струва живота. 

                                            Маруам