не можех да спя,
все ми дишаше в косата
бутах ти ръцете,
бях свикнала отвита
дишах тежко сутрин
да те будя
обичаше да спиш до късно,
а на мен неделите ми бяха скучни
само бухти можеше да правиш,
а аз все ти казвах:
не закусвам
сега лежа в неделя и
обяд преваля
плътно съм завита и
ослушвам се за
дъх в косата
с мечти за бухти
и да не беше някъде
със 7 часа разлика
А. Маруам
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Каквото и да ви хрумне след написаното тук, напишете го, нямам търпение да го прочета ( :