Демон

С демона се знаеме отдавна,

станахме приятели дори.

Делим едно легло и стая,

една душа и тяло.

Готви супи, когато е студено,

налива вино вечер, когато сме сами. 

Подпира с нож главата ми изправена 

и често води ръката ми по листа.

Пусна ли го, става страшно, 

не обича да стои под ключ.

Обича стари книги и виното да е във кани,

често се дере до кръв и не пали лампи нощем,

пуши много и харесва тишината,

пада си по хора с имена на грехове,

и винаги се обличаме във черно.

Все пак всяка нощ си лягаме сдобрени...

Събуждам се, за да полудеем,

пишем, за да не ме боли.

                                А. Маруам