вечно лято

Когато съм понякога сама -
рисувам сърца по изпотени прозорци,
изхранвам се с ябълки и мечти,
разхождам се по пътеки, ухаещи на смокини
и съчинявам детски имена
(адски съм добра).

Жаждата ми да-бъдем-неразделни е,
защото сме като море и вечно лято -
идеални заедно, ужасно скучни разделени.

                                     

                                               А. Маруам

Родих се турист, не чужденец.

Родих се турист, не чужденец.

От Лондон си донесох чай,
от Тунис – локум,
от Мадрид – сангрия, спомени и снимки.
Не се справям добре с липсите –
на най-изгарящите залези над Витоша,
на черноморския пясък в обувките,
на сутрешното кафе на балкона,
на хайде-в-неделя-да-се-раходим-в-парка
и да-си-говорим-за-нищо-и-всичко.

Обичам да пътувам,
но още повече обичам да се връщам.

        

                                    А. Маруам

Изгорени.

Ще бъдем лято през октомври.
Изгорени.
Слънцето ще го превърнем в свещи,
по пода вместо миди - по някое мънисто, от всички гривни, които скъсах ще настъпваш, 

докосване като полепнал пясък,
вълните от въздишки,
очите ти - морето...

Ще е далеч от лято, но на такова ще мирише,
докато държим прозореца отворен, че излиза пушек от душите...

                                                                    А. Маруам