18 април 2016 г.

вечно лято

Когато съм понякога сама -
рисувам сърца по изпотени прозорци,
изхранвам се с ябълки и мечти,
разхождам се по пътеки, ухаещи на смокини
и съчинявам детски имена
(адски съм добра).

Жаждата ми да-бъдем-неразделни е,
защото сме като море и вечно лято -
идеални заедно, ужасно скучни разделени.
                                     
                                               А. Маруам


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Каквото и да ви хрумне след написаното тук, напишете го, нямам търпение да го прочета ( :