сол.

небеса.

Срядата е път през спомените и
дъжд без синева,

но не е сива от тъга и мъка,

а защото ти е дала всичкото си синьо,

дето се е побрало в очите ти..

Разхождам се из миналото,

мисля, че с радост ти го е дала

понякога мързи я да синее или просто си измислям, защото

от край време ти си моите

небеса.

                                                                 А. Маруам