С демона се знаеме отдавна,
станахме приятели дори.
Делим едно легло и стая,
една душа и тяло.
Готви супи, когато е студено,
налива вино вечер, когато сме сами.
Подпира с нож главата ми изправена
и често води ръката ми по листа.
Пусна ли го, става страшно,
не обича да стои под ключ.
Обича стари книги и виното да е във кани,
често се дере до кръв и не пали лампи нощем,
пуши много и харесва тишината,
пада си по хора с имена на грехове,
и винаги се обличаме във черно.
Все пак всяка нощ си лягаме сдобрени...
Събуждам се, за да полудеем,
пишем, за да не ме боли.
А. Маруам
