След теб
търся някакво
самосъхранение,
че цялата била съм само
чувство -
при докосване оставяш рани,
навяваш аромат на дом,
но чужд,
с вкуса на нощ и дъжд, прикриваш мрак и сълзи,
и до днес чувам всички думи - неизпълнени,
и кълна се:
любовта е сляпа.
Петте ми бедни сетива,
настроени на ритъм
липсване, а шестото -
безкрайно е
изключило,
аварирало
след твоето
обичане...
А. Маруам
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Каквото и да ви хрумне след написаното тук, напишете го, нямам търпение да го прочета ( :